Истанбул, който е бил столица на три империи – Римската, Византийската и Османската, е бил известен с имената „Втори Рим“, „Нов Рим“, „Византион“, „Константинопол“ и „Константинийе“.
Градът е бил обсаждан 30 пъти от различни армии през историята. В него са били изградени храмове, официални сгради, дворци, бани и хиподруми, а той се е превърнал в най-важния център на православното християнство.
Разкопките в Йеникапъ показват, че древната история на града достига до преди около 8 хиляди години. Един от повратните моменти в историята му настъпва през IV век след Христа, когато Константин Велики завладява римския престол и превръща града в столица на новата си империя.
След хадиса на Пророка Мохамед: „Константинопол непременно ще бъде превзет. Колко прекрасен е неговият пълководец и колко прекрасна е неговата армия“, градът се утвърждава и като най-желаната цел за завоевание в ислямския свят.
Истанбул, превърнал се в порта към Запада за мюсюлманите и към Изтока за християните, е бил превзет от латинските кръстоносци през 1204 година.
В периода на Омаядите са организирани три големи похода към Константинийе с цел да бъде изпълнена благата вест на Пророка, а още един поход е осъществен от Абасидите през 781–782 година.
Първата обсада на Истанбул под командването на Муавия бин Абу Суфян, в която участват и сподвижници на Пророка, оставя незаличими следи в историята.
Фактът, че Ебу Еюб ел-Ансари, който е приютил Пророка Мохамед в дома си по време на преселението в Медина, участва в тази обсада и загива пред крепостните стени, се превръща в източник на вдъхновение за ислямския свят до самото завоевание през 1453 година.
Обещаният град в исляма
Константинийе се превръща за мюсюлманските владетели в обещания град на исляма благодарение на благата вест на Пророка.
Истанбул, свидетел на едни от най-великите обсади и отбранителни операции в историята, е бил обсаждан десетки пъти от различни народи и цивилизации преди 1453 година.
Сред обсаждащите града са били македонският цар Филип, римският император Септимий Север, персийският владетел Хосрой, аварските тюрки, Омаядите, Абасидите, Първото и Второто българско царство, русите, Киевското княжество, кръстоносците, Никейската империя, венецианците, генуезците и османците.
Процесът, довел до превземането на Истанбул
Някои източници посочват, че градът е бил обсаждан и от Атила, викингите и готите. Последната обсада е извършена през 1453 година от султан Мехмед II, който превръща Османската държава в империя.
След възкачването си на трона Мехмед II смята, че за превземането на Истанбул трябва първо да бъде прекъсната помощта по море. Затова през 1452 година нарежда изграждането на крепостта Румели Хисаръ срещу Анадолу Хисаръ, построена от Йълдъръм Баязид, за да блокира евентуална помощ от Дунав и Черно море.
За разрушаването на масивните стени на Истанбул са излети огромни оръдия от най-добрите инженери на епохата. Оръдията, завършени през февруари 1453 година, са пренесени пред града по заповед на султана. Армия от 10 хиляди души под командването на Караджа паша обсажда крепостите Визе, Силиври и Айястефанос край Истанбул.
През април Мехмед II изпраща заповед до всички провинции и санджаци да се присъединят към армията. На 5 април 1453 година османската армия под негово командване потегля към Истанбул. До него застават и видни духовници като Акшемседдин, Акбъйък и Молла Гюрани.
Докато султанът държи под контрол Анадола и Златния рог, Заганос паша завладява Бейоглу и настъпва към Галата. Същия ден Мехмед II изпраща Махмуд паша като пратеник при византийския император, но предложението за мир е отхвърлено.
Започва обсадата на Истанбул
На 6 април 1453 година султан Мехмед II започва обсадата на Истанбул. Османската армия обкръжава града по суша и море и успява да отвори пробиви в крепостните стени. Византийците ги поправят и не позволяват на турците да навлязат в града.
Неспособността на османския флот да спре генуезките и венецианските кораби, идващи на помощ на Византия, започва да променя хода на войната. Поради веригата между Златния рог и Каракьой османските кораби не могат да навлязат в залива и това работи в полза на Византия.
В отговор на това Мехмед II нарежда в нощта срещу 22 април 72 галери да бъдат прехвърлени по суша и спуснати в Златния рог. Корабите са преместени през района на Долмабахче и това променя хода на войната. На 22 април османският флот започва обстрел от Златния рог. Византийците са шокирани от видяното и не могат да повярват, че флотът е бил прехвърлен по суша.
Преди последния голям щурм, на 24 май, султанът изпраща Исфендияроглу Касъм бей при императора с предложение да предаде града, но не е постигнато споразумение.
След прехвърлянето на корабите в Златния рог инициативата преминава в ръцете на османците. Мехмед нарежда голямото настъпление да започне на 29 май. С първите лъчи на деня османската армия преодолява стените.
На 29 май 1453 година Истанбул е превзет от османските войски под командването на султан Мехмед II.
Удостоен с прозвището „Фатих“ (Завоевателя), султан Мехмед II не допуска разграбването на града и превръща „Света София“ в джамия като символ на завоеванието.
Превземането на Истанбул като повратна точка в световната история
Историкът и писател Зафер Билги заявява, че превземането на Истанбул е не просто завладяване на град, а повратна точка в световната история. Според него Фатих Султан Мехмед е възприемал това завоевание като въпрос на съществуване или несъществуване.
Билги подчертава, че използваните от османците военни методи са били далеч пред времето си – различни стратегии, прехвърляне на кораби по суша, подвижни кули, изграждането на Румели Хисаръ и използването на сапьорски части за подкопаване на стените. Именно тези новаторски подходи довеждат обсадата до успех.
По думите му след превземането на Истанбул в Европа и християнския свят се заражда усещането, че превъзходството е преминало от Запада към Изтока. Това поставя началото на процес, при който Изтокът започва да доминира над Европа. Ренесансът и Реформацията, възникнали в резултат на вътрешните търсения на Европа, стават възможни и благодарение на тази историческа промяна.
Билги отбелязва още, че след завоеванието започва развитието на религиозния, културния и социалния живот на Истанбул, а Мехмед II си поставя за цел градът да се превърне в един от най-престижните центрове в света.
Той подчертава, че именно с превземането на Истанбул Фатих превръща държавата в световна империя и затова е смятан за истинския създател на Османската империя. Според него фактът, че най-голямото държавно образувание, създадено в този регион в по-ново време, е било съсредоточено в Истанбул, остава важен източник на вдъхновение и до днес.
