След победоносния край на националноосвободителната борба, увенчала стремежа на турския народ към независимост с основаването на нова държава, вечерта на 28 октомври 1923 г. се превръща в повратен момент по пътя към републиката.
По време на вечеря в резиденцията Чанкая в Анкара Мустафа Кемал Ататюрк обявява решението, което ще определи бъдещето на страната. На следващия ден Великото народно събрание на Тюркийе го приема официално, установявайки републиката като форма на управление на новата турска държава.
Пътят към републиката се оформя през годините на Националноосвободителната борба, започнала с пристигането на Ататюрк в Самсун на 19 май 1919 г.
По време на Ерзурумския конгрес Ататюрк споделя с Мазхар Мюфит Кансу, че след победата бъдещата форма на управление ще бъде република. Но поради тогавашните обстоятелства той не разкрива тази своя идея веднага.
Откриването на Великото народно събрание на Тюркийе на 23 април 1920 г. полага основите на нова система на управление, основана на народния суверенитет.
След подписването на Лозанския мирен договор на 24 юли 1923 г., с който независимостта на страната е международно призната, на 13 октомври Анкара е обявена за столица. Това е важна стъпка в политическото и административното изграждане на новата държава.
След военните победи обаче остава необходимо официално да бъде определена формата на държавно управление и да бъде разрешен въпросът за държавния глава.
Политическата криза от 27 октомври 1923 г., предизвикана от оставката на Съвета на изпълнителните министри и невъзможността да бъде съставено ново правителство, поставя на дневен ред необходимостта от реорганизация на държавното управление.
Историческата вечер в Чанкая
На 28 октомври 1923 г. Анкара се подготвя да стане свидетел на едно от най-значимите решения в политическата история на страната.
Същата вечер Мустафа Кемал паша кани най-близките си съратници на вечеря в резиденцията Чанкая.
Около трапезата, подготвена от Латифе ханъм, се събират Исмет паша, Кязъм паша, Фетхи бей, Кемалеттин Сами паша, Халит паша, Фуат бей и Рюшен Ешреф бей, наред с други приближени на Мустафа Кемал.
Решението, обявено в резиденцията Чанкая, на следващия ден придобива формата на конституционна промяна, внесена за разглеждане във Великото народно събрание на Тюркийе.
Републиката е провъзгласена в 20:30 ч.
На 29 октомври 1923 г., понеделник, Великото народно събрание на Тюркийе става сцена на исторически дебати, поставили началото на нова страница в бъдещето на турския народ.
Според френскоезичните бюлетини от онова време, съхранявани в архива на Анадолската агенция, заседанието на парламента започва в 18:00 ч.
В дневния ред е включено за разглеждане предложението на Конституционната комисия за провъзгласяване на републиката.
По време на дебатите Юнус Нади бей излага аргументи в подкрепа на необходимостта от обявяване на републиката, а други депутати представят позициите си относно новата форма на управление.
След обсъжданията е приета промяна в Конституцията от 1921 г., с която се постановява: „Формата на управление на държавата Тюркийе е република.“
В 20:30 ч. републиката е провъзгласена с единодушния вот на всички 158 депутати, присъстващи на заседанието.
Историческото решение е посрещнато в парламента с възгласи „Да живее републиката!“ и бурни аплодисменти.
Така идеята за национален суверенитет, чиито основи са положени с откриването на Великото народно събрание на 23 април 1920 г., намира ясен израз и във формата на държавно управление.
„Република Тюркийе ще бъде щастлива, успешна и победоносна“
След провъзгласяването на републиката още същия ден се пристъпва към избор на президент.
На проведеното тайно гласуване Гази Мустафа Кемал паша получава гласовете на всичките 158 депутати и е избран за първи президент на Република Тюркийе.
В първото си обръщение от парламентарната трибуна в качеството си на президент Ататюрк подчертава решимостта, проявена от турския народ в борбата му за независимост, и изразява увереността си в бъдещето на новата държава.
Той завършва историческата си реч с думите: „Република Тюркийе ще бъде щастлива, успешна и победоносна.“
С провъзгласяването на републиката е разрешен въпросът за държавния глава, а начинът на формиране на правителството е променен. Исмет паша е натоварен със задачата да състави първото правителство, а Фетхи бей е избран за председател на Великото народно събрание.
Провъзгласяването на републиката е отбелязано с тържества вечерта на 29 октомври и на следващия ден. С указ, публикуван на 26 октомври 1924 г., е решено годишнината да се чества с тържествени прояви и 101 артилерийски залпа.
Със законопроект, приет на 19 април 1925 г., 29 октомври е обявен за национален празник. Така от 1925 г. насам Денят на републиката се отбелязва като национален празник, символизиращ насочването на новата турска държава под ръководството на Мустафа Кемал Ататюрк към модернизацията и демокрацията.
