„Нямам добри отговори. Нямам никакви отговори. Няма прошка за това, което направих, е непростимо. Няма изкупление“, признава Ювал, 34-годишен бивш израелски войник и компютърен програмист, в интервю, публикувано във вестник Хаарец на 17 април.

Материалът, озаглавен „Чувствах се като чудовище: войници от ЦАХАЛ говорят за 'моралната травма' — и мълчанието“, разбива внимателно изграждания мит на Израел, че разполага с „най-моралната армия в света“.

Статията разкрива, че от октомври 2023 г. насам израелски части, действащи в Газа, са извършвали произволни убийства, изтезания, грабежи и прикриване на действия.

След завръщането си към цивилния живот някои от тях са принудени да се борят с вътрешното чувство за вина.

Но анекдотите, които подчертават т.нар. „морална травма“, от която страдат някои израелски войници, бледнеят пред необратимия ужас, причинен на безброй палестински жертви в Газа.

През декември 2023 г., близо до път Салах ал Дин в Хан Юнис, подразделението на Ювал атакува след съобщението на дрон за „подозрителни лица“.

Той „стреля като луд“, а по-късно разбира, че е участвал в убийството на невъоръжен възрастен мъж и три малки деца.

Телата на жертвите са разпокъсани от куршумите, чак до такава степен, че органите им излизат извън безжизнените им тела.

Командирът пристига. Един войник плюе върху телата с думите: „Това се случва с всеки, който се закача с Израел… “.

Ювал е шокиран, но не казал нищо.

Пред Haaretz той заявява: „Аз съм неудачник, пълен безсрамен страхливец“.

Между октомври 2023 г. и края на 2025 г. над 80 000 израелски войници получават лечение за психологически разстройства.

До октомври 2025 г. израелската армия регистрира 279 опита за самоубийство през предходните 18 месеца, 36 от които завършват със смърт.

Статията на Haaretz показва, че дори за войници, които на пръв поглед не носят отговорност, все пак важи принципът „каквото посееш, това ще пожънеш“.

Докато израелците продължават да живеят, да дишат, да получават лекарства и терапия, безименните палестински жертви лежат под тонове отломки, лишени дори от достойнството на погребение.

След демобилизацията си и завръщането в Тел Авив, Ювал се чувства като „чудовище“, поради участието си в убийства без тогава да изпитва морални угризения.

Той напуска високотехнологичната си работа, започва да се крие с качулки, чупи огледалата си и говори и мисли за самоубийство.

„Може би искам просто да умра, за да приключи всичко“, заявява той.

Два дни след интервюто с Хаарец, Ювал е приет в психиатрично отделение.

Но неговите жертви — или по-точно останките им — все още са под руините в Газа, където от октомври 2023 г. Израел хвърля стотици тонове експлозиви, еквивалентни на поне шест атомни бомби с размерите на Хирошима.

Близките на многобройните жертви на Ювал нямат достъп до терапия или антидепресанти. Те продължават да живеят в палатки след загубата на домовете и средствата си за препитание.

Във всички интервюта в материала на Haaretz се повтаря чувство за вина, свързано с военни престъпления.

Мая е била служител по човешки ресурси в резервното поделение на бронетанковите войски. Тя става свидетел на случай, при който пет невъоръжени палестинци са убити след преминаване на „произволна линия“, определена от армията.

Командирът разпореди откриване на огън. Картечницата на танка се насочи към безпомощните палестинци и изтреля стотици куршуми за секунди. Четирима загинаха на място.

По-късно пристига булдозер, който заравя безжизнените тела, „за да не ги изядат кучета и да не се разпространят болести“.

А оцелелият, вързан и със завързани очи, бил уриниран от войници, които му се смеели.

Мая се смяла заедно с останалите израелски войници.

В последствие израелски изследовател потвърждава невинността на палестинецът — той просто се опитвал да се прибере у дома.

Отчаянието на този палестинец накрало мая да се чувства „лицемерна“ и „мръсна“ и развила обсесивно къпане.

„Как можах просто да стоя там и не направих нищо? Какво говори това за мен?“

„В какво се превърнахме?“

Друг войник, Йехуда, става свидетел на екзекуция на невъоръжен палестинец, който се предава с вдигнати ръце.

БЛА заснема случилото се. Въпреки, че някои офицери наричат случилото се „убийство“, в крайна сметка го прикриват.

Отчитат, че е убит „терорист“. Не е проведена пресконфенренция и убиецът продължи да служи като израелски офицер, без да понесе каквато и да е отговорност.

Йехуда също избира мълчанието.

Но месеци по-късно, докато е на посещение в Музея Прадо в Мадрид заедно със съпругата си, картина на Франсиско Гоя, изобразяваща беззащитен човек срещу оръжия, го довежда до публичен срив.

Той внезапно започва да се поти и да плаче неудържимо.

„Как се превърнах в човек, който стои отстрани и не прави правилното?“, се пита той.

Снайперисти от израелската бригада „Нахал“ признават, че са стреляли по палестинци, търсещи помощ и преминаващи произволно определени от армията линии.

Гледайки през мерника на снайпериста всичко им изглежда като „компютърна игра“, докато лицата на невинните палестинци, търсещи храна, не започват да ги преследват.

Един снайперист разкрива, че след уволнението си от армията, нощем напикава леглото си.

„Не забравяш лицата на хората, които си убил“, споделя той.

Други разказват за обири на палестински домове — за кражб на уреди, злато, пари — докато войници палят семейните снимки и уринират върху тях, оправдавайки това като крадене от нацисти.

Друг войник признава, че изпитва отвращение, но само кимнал с глава.

Ейтан, който е охранявал стая за разпити в северната част на Газа, разказва как разпитващ е съблякъл задържан и е вързал кабели към интимните му части, като ги е стягал при всеки неизяснен отговор, докато човекът не започнал да крещи сякаш „душата му напуска тялото му“.

„Какво още се случва в подземията? Какви други тайни крием?“, пита Ейтан.

Мъж, представен като Гай от вестник Haaretz, е служил стотици дни в резерва след октомври 2023 г.

Докато някои войници са се въодушевявали от операции в тунели, целящи да убиват „терористи“ със „специални методи“, той е виждал в тях отзвук от Холокоста.

Заради непоносимост към миризмата на изгоряло месо той става вегетарианец.

„В какво се превърнахме? В какво се превърнах аз?“