Оптимистичните очаквания, че търсенето на енергия и ресурси ще намалее с повишаването на ефективността на моделите с изкуствен интелект, бяха разтърсени от последния доклад на ООН за околната среда. Според доклада екологичната цена на изкуствения интелект нараства бързо, противно на общоприетото схващане.
Експертите обясняват тази ситуация с принципа, известен в икономическата литература като „Парадокс на Джевънс“ (Jevons Paradox). Той гласи, че с повишаването на ефективността при използването на даден ресурс неговата цена намалява, което вместо да ограничи потреблението, обратно – води до многократно увеличаване на глобалното търсене.
Накратко, тъй като технологията за изкуствен интелект става по-евтина и по-привлекателна, се появяват нови области на приложение. Това напълно заличава всички спестявания, постигнати благодарение на повишената ефективност.
Огромно потребление на ресурси през 2030 година
Прогнозите в доклада на ООН разкриват мащаба на натиска, който изкуственият интелект ще окаже върху световните ресурси в близко бъдеще. Според данните до 2030 г. потреблението на енергия от изкуствения интелект може да се удвои, достигайки 3 процента от глобалното количество електроенергия.
Този дял се равнява на замърсяване на околната среда, съизмеримо с въглеродните емисии на Обединеното кралство. Още по-поразителна е прогнозата, че количеството вода, необходимо за охлаждане на центровете за данни, ще надхвърли годишните нужди от питейна вода на цялото световно население.
Като се има предвид, че само през изминалата година центровете за данни са консумирали толкова електроенергия, колкото Саудитска Арабия, се изчислява, че за компенсиране на този растеж през 2030 г. ще бъдат необходими 6,7 милиарда дървета, които да растат в продължение на 10 години, както и земна площ, равняваща се на почти десет пъти размера на цяло Мексико.
Глобален баланс на силите и екологична несправедливост
В доклада се обръща внимание и на структурната несправедливост, която се намира в центъра на бума на изкуствения интелект. Към днешна дата има само 32 държави, които са домакини на специализирана облачна инфраструктура за изкуствен интелект, като 90 процента от този капацитет се намират директно в ръцете на САЩ и Китай.
Тази ситуация задълбочава дигиталната пропаст между страните, които изграждат и контролират системите с изкуствен интелект, и тези, които само ги използват. Освен това по-слабо развитите страни, които са само потребители на технологията, са принудени сами да поемат асиметрично екологично бреме поради процесите на добив на полезни изкопаеми и електронните отпадъци.
