Един от може би най-важните договори през последните години беше подписан в Мека... Тюркийе, Пакистан и Саудитска Арабия сключиха отбранителен съюз. Въпреки че наименованието „отбранителен“ на пръв поглед насочва към военните въпроси, това сътрудничество всъщност може да доведе до изключително важни резултати в много широк географски регион.

Разбира се, един от основните моменти, на които трябва да обърнем внимание, е, че всяка от трите държави притежава свои специфични характеристики.

Сред трите страни Тюркийе се откроява в области като отбранителната индустрия, военните доктрини от ново поколение и познанията за това „какво и как трябва да се направи“.

Саудитска Арабия от своя страна е финансово най-силният член на тройния съюз. Значителните финансови възможности са от ключово значение за „ускоряването“ на проектите, в които участва управлението в Мека.

Пакистан пък е единствената държава в ислямския свят, притежаваща ядрено оръжие. Освен това с население от над 250 милиона души страната е най-многолюдният член на съюза.

Какво трябва да разбираме от Споразумението от Мека?

Преди да отговорим на този въпрос, е необходимо добре да разберем настоящата картина. Заради войната между Русия и Украйна Европа преживява един от най-бурните си периоди след Втората световна война. Бъдещето на Европейския съюз е несигурно.

Добре известни са и актуалните събития като окупационната политика на Израел, целяща да превърне Близкия изток в ад, както и пренасянето от Иран на огъня на конфликта към целия Персийски залив.

От друга страна, напрежението в Азиатско-тихоокеанския регион също продължава да нараства. Противоборството между Китай и Тайван и желанието на САЩ възможно най-скоро да предприемат конкретни стъпки срещу Китай правят процеса още по-сложен. Регионалните конфликти, миграцията, конвенционалните войни, кибератаките и хибридните заплахи са може би по-интензивни от всякога.

В крайна сметка всички по един или друг начин се опитват да се приспособят към тази нова епоха, да укрепят позициите си и да покажат на чия страна застават. Именно в този контекст споразумението между Тюркийе, Саудитска Арабия и Пакистан придобива особено значение.

Подписите на трите държави ще окажат влияние върху много широк географски регион

Според доц. д-р Гьокхан Чънкара от университета „Неджметтин Ербакан“ един от най-важните резултати от подписаното между трите държави съюзническо споразумение ще бъде свързан със „съвместното сътрудничество“.

Той посочва, че Саудитска Арабия може да се открои със своята финансова мощ и че особено военните проекти могат да бъдат значително ускорени. В това отношение водещата позиция на Анкара в отбранителната индустрия е изключително ценна. Според Чънкара някои ключови проекти могат да преминат през много по-бърз процес на развитие.

Разбира се, финансовата мощ не е единственото предимство на управлението в Мека. Чънкара подчертава също, че Саудитска Арабия е един от най-стратегическите партньори на САЩ в региона.

Говорейки за Пакистан, той на първо място посочва ядрената му мощ. Същевременно отбелязва, че Исламабад се намира на много добро равнище и по отношение на своите военновъздушни сили.

Чънкара подчертава, че влиянието на Тюркийе в близки региони като Сирия, Ирак и Източното Средиземноморие, влиянието на Саудитска Арабия върху страните от Персийския залив и Близкия изток и водещата роля на Пакистан в непосредствения му регион трябва да се разглеждат заедно. Той допълва, че поради това споразумението между трите държави ще окаже влияние върху изключително широк географски район.

В тази връзка Чънкара отбелязва: „През следващия период различни държави, начело с Египет и Катар, може да поискат да се присъединят към този съюз. Особено в момент, когато въпросите около Иран и Йемен са толкова интензивни и болезнени... За мен няма да бъде изненада, ако тройният съюз предприеме конкретна стъпка и по отношение на Йемен.“

Как САЩ и Израел ще подходят към Споразумението от Мека?

Друг важен въпрос, който трябва да бъде разгледан във връзка със Споразумението от Мека, е как САЩ и Израел ще реагират на този нов процес.

Гьокхан Чънкара първо разглежда американската страна на въпроса. Той посочва, че администрацията във Вашингтон поддържа изключително топли и активни отношения с Тюркийе. Подчертава също близките отношения със Саудитска Арабия. Освен това допълва, че заради агресивната политика на Израел САЩ не успяват да насочат вниманието си към други региони.

Чънкара смята, че споразумението между Тюркийе, Пакистан и Саудитска Арабия ще бъде възприето положително от САЩ и дори ще получи тяхната подкрепа. Той отбелязва още, че новият тристранен съюз би могъл по определен начин да окаже влияние и върху Иран, което също би било в интерес на САЩ.

Геноцидният Израел от своя страна може да се окаже един от най-големите губещи от Споразумението от Мека... Управлението в Тел Авив естествено няма да бъде доволно да види три държави, способни при необходимост да действат заедно като единен блок.

Гьокхан Чънкара посочва, че Израел може да използва това във вътрешната си политика с посланието „Създава се съюз срещу нас“. Той обаче отбелязва, че израелската опозиция също ще разработи нови послания, за да предотврати подобно развитие, тъй като и тя вече смята, че по един или друг начин трябва да се търси път към споразумение с останалите държави.

Накрая Чънкара подчертава, че макар съюзът да се разглежда предимно през призмата на военните събития, той ще притежава и значителна сила за диалог и може да доведе до изключително стратегически резултати в области като икономическото развитие, регионалния мир и всеобхватното сътрудничество.