Държави в цяла Азия обмислят политики за работа от вкъщи и стимули, въведени по време на пандемията от COVID, докато бързат да реагират на световния недостиг на горива, предизвикан от войната с Иран.
Азия е на първа линия в горивната криза, като купува повече от 80 процента от суровия петрол, който преминава през Ормузкия проток, който от 28 февруари е почти напълно блокиран от Иран, след като войната избухна.
Нито една страна в региона все още не е въвела мерки за работа от вкъщи, но някои казват, че това е вариант, който се разглежда.
„Мисля, че това е добра идея,“ каза във вторник южнокорейският министър на енергетиката Ким Сон-ван, когато бе попитан за препоръката на Международната енергийна агенция хората да работят от вкъщи.
Международната енергийна агенция (IEA), която се съгласи на рекордно освобождаване на около 400 милиона барела петрол от стратегическите запаси за справяне с кризата, очерта предложения за облекчаване на натиска върху цените на петрола, като например работа от вкъщи и избягване на въздушните пътувания.
Изпълнителният директор на IEA Фатих Бирол повтори тези призиви на конференция в Сидни тази седмица.
„Имаше реални изпитания, например след руското нахлуване в Украйна, европейските държави приеха тези мерки и това беше обявено от европейските правителства. Това им помогна много да преминат през тези трудни времена без руска енергия, но като запазят осветлението,“ каза Бирол.
Индустриален гигант
Южна Корея във вторник стартира обществена кампания, в която се призовава хората да намалят времето за душ, да зареждат телефоните през деня и да пускат прахосмукачки през уикендите.
„Ще се консултираме със съответните министерства и активно ще обмислим мерки за работа от вкъщи,“ каза министърът на енергетиката Ким на брифинг.
Филипините, които силно разчитат на нефт от Близкия изток за енергийните си нужди, съкратиха работната седмица в някои държавни учреждения по-рано този месец. Президентът Фердинанд Маркос обяви национално енергийно извънредно положение, като заяви, че конфликтът представлява „непосредствена опасност“ за енергийните доставки на страната.
Пакистан затвори училищата за две седмици и заяви, че служителите в офисите ще работят повече от вкъщи. Островната държава Шри Ланка обяви публичен празник всяка сряда, за да помогне горивните ѝ запаси да стигнат по-далеч.
Сингапур, азиатски финансов център, призова хората и бизнесите да преминат към енергоефективни уреди, да използват електромобили и да вдигнат температурата на климатиците.
Тайският премиер Анутин Чарнвиракул нареди на бюрократите да спрат пътуванията в чужбина, да настроят климатиците над 25 градуса по Целзий, да избягват костюми и вратовръзки, да използват стълбите вместо асансьора и да работят от вкъщи.
Облекчаване на разходите за живот
Някои държави прибегнаха до стимули, тъй като повишаващите се цени на горивата подкопават семейните бюджети.
Японското правителство заяви във вторник, че планира да използва 800 милиарда йени (5 милиарда долара) от резервните фондове, за да финансира субсидии, целящи средната цена на бензина да остане около 170 йени на литър. Мярката би струвала до 300 милиарда йени на месец.
Нова Зеландия заяви във вторник, че от април ще предоставя временно финансово подпомагане от 50 новозеландски долара (29,30 долара) седмично за семейства с ниски доходи.
„Знаем, че тези семейства ще бъдат особено засегнати от световния шок на цените на горивата. Ние им оказваме навременна помощ,“ каза министърът на финансите на Нова Зеландия Никола Уилис.
В съседна Австралия стотици бензиностанции остават без гориво заради панически покупки и дефицити, които силно удариха отдалечените регионални райони на обширния континент.
Центристко-левото правителство внесе в парламента законодателство за удвояване на санкциите за спекула с цените на горивата.
Няколко азиатски страни също са пуснали бензин и дизел от вътрешните си резерви и временно са разхлабили стандартите за качество на бензина и дизела, за да увеличат предлагането.
Политическа дилема
Яркият контраст с пандемията обаче е, че централните банки не бързат да намаляват лихвите. Всъщност някои разглеждат възможността за тяхното повишаване.
По време на пандемията търсенето се срина, тъй като много икономики бяха практически затворени по здравни причини, затова политиците отговориха с масивни стимули.
Сега Резервната банка на Австралия вече повиши лихвите два пъти тази година. Тя посочи енергийните рискове като съществен риск за инфлацията и като причина за повишаването на лихвите до 10-месечен връх миналата седмица.
Инвеститорите очакват Япония, Великобритания и Европа да повишат лихвите в следващите месеци, а натискът върху азиатските икономики може да бъде още по-остър, тъй като техните валути отслабват спрямо долара.
„Централните банки се изправят пред класическа политическа дилема, когато цените на петрола скачат – инфлацията расте, но растежът може да се забави,“ каза Дженифър Макюън, главен глобален икономист в Capital Economics, в бележка миналата седмица.
„Правилният отговор зависи в най-голяма степен от това защо цените на петрола нарастват, колко траен е шокът и дали са изложени на риск инфлационните очаквания,“ добави тя.
