Напрежението между САЩ и Иран в Ормузкия проток достигна критична точка, която Китай – най-големият вносител на петрол в света – не може да пренебрегне, тъй като става въпрос за най-важния енергиен коридор в Персийския залив.

В отговор на решението на Техеран да ограничи морския трафик за кораби, свързани със САЩ, администрацията на Тръмп започна да прилага „вторична блокада“ в целия Ормузки проток. Тази „двойна блокада“ все повече тревожи Пекин, тъй като нарастващите цени на петрола започват да разклащат световната икономика. Макар крехкото примирие между САЩ и Иран да остава в сила до сряда, стабилността постепенно отслабва.

След последното задържане на товарен кораб, свързан с Техеран, от страна на САЩ, Иран обеща ответни действия, докато американска делегация очаква в Исламабад за втори кръг от преговори. Китай, използвайки дълбоките си търговски връзки с Пакистан, се очертава като един от най-силните поддръжници на тези преговори.

Ще се превърне ли Иран в „новия Каракас“?

Някои анализатори и официални лица, включително министърът на финансите на САЩ Скот Бесент, предполагат, че блокадата в Ормуз може да бъде насочена не само към Техеран, но и към Пекин. Това засилва опасенията, че Иран може да се превърне в „следващия Каракас“. След отстраняването на Николас Мадуро във Венецуела от страна на САЩ, енергийните връзки на Китай с тази страна бяха сериозно засегнати.

Китай, който е най-големият търговски партньор на Иран, е силно уязвим, тъй като около 10% от вноса му на петрол идва от тази страна. Старши изследователят Алтай Атлъ от Истанбулския център за политики към Университета Сабанджъ заяви пред TRT World:

„Въпреки че блокадата не е насочена пряко към китайската икономика, тя със сигурност оказва такова въздействие на заден план. Основната цел е да се ограничи Иран и да се контролира достъпът до протока, но тъй като Китай е силно зависим от доставките на петрол от региона, той неизбежно усеща този натиск. Това също така е сигнал към Пекин – китайските танкери могат да се сблъскат с ограничения, което превръща ситуацията в по-широко геополитическо предизвикателство за Китай.“

Алтай Атлъ добавя, че при ескалация на напрежението между САЩ и Китай, продължителна блокада може да се разглежда като пряк икономически натиск, макар засега това да е по-скоро възможен резултат, отколкото официална цел.

Стратегическият щит на Китай: зелена енергия и резерви

Въпреки това Китай от години диверсифицира икономиката си, за да се подготви за подобни кризи. Ситуацията в Ормуз отново подчертава значението на стратегията на Пекин за намаляване на зависимостта от изкопаеми горива чрез развитие на зелена енергия и електрически превозни средства. Според анализ на Reuters, Китай разполага с електрически автопарк, по-голям от този на останалия свят взет заедно. Със своята вътрешна въглищна и възобновяема енергия, както и с огромни петролни резерви, Пекин е изградил „почти изолирана електроенергийна система“ от петролните шокове и е създал важен стратегически буфер.

Уравнението Тръмп–Си и Иран

Планира се президентът Доналд Тръмп да се срещне с китайския лидер Си Дзинпин в Пекин на 14–15 май, за да обсъдят широк кръг въпроси – от бъдещето на глобалния ред до търговските политики. Срещата, първоначално планирана за началото на пролетта, беше отложена след избухването на войната между САЩ и Израел срещу Иран на 28 февруари.

След като в петък Техеран временно отвори Ормузкия проток като жест, свързан с примирието между Израел и Ливан, Тръмп написа в Truth Social, че Си е „много доволен“ от развитието, като се опита да подчертае личните връзки между двамата лидери. Това „доволство“ обаче беше краткотрайно. След твърденията на Тръмп, че отварянето на протока е резултат от американските бомбардировки и морската блокада, Техеран бързо отстъпи. Корпусът на стражите на Ислямската революция (IRGC) обяви, че протокът отново е затворен за всички кораби, свързани със САЩ, поради продължаващата американска морска блокада.

Риск от „отровен“ ефект върху срещата

Анализаторите предупреждават, че напрежението между САЩ и Иран може да има „отровен“ ефект върху срещата Тръмп–Си. Западни медии съобщават, че китайски спътник е помогнал на Техеран да насочва с висока точност американски бази в Персийския залив. Макар да има твърдения, че Китай може да снабдява Иран с оръжие, Тръмп заяви, че Си лично го е уверил, че Пекин няма да въоръжава Техеран.

Политологът Яшар Саръ заявява: „Срещата между Си и Тръмп може да бъде по-решаваща за посоката на конфликта с Иран от всички други фактори.“ Той подчертава, че Тръмп трябва да бъде по-внимателен при спирането на китайски кораби, пътуващи към или от Иран, тъй като в противен случай отношенията могат да навлязат в рискова фаза.

Алтай Атлъ предупреждава: „Ако диалогът между САЩ и Китай напълно се прекрати, това ще попречи на всякакво положително развитие в отношенията.“ В същото време той отбелязва, че връзките между Китай и Иран са по-скоро прагматично партньорство, отколкото съюз, и че Пекин няма да изпраща военни кораби, за да се противопостави на американската блокада.

Геополитиката на Иран: защо е важен за Китай

Иран е ключов за Китай не само заради петролните си резерви и антизападната си позиция, но и заради стратегическото си разположение между Централна Азия и Близкия изток. Според Яшар Саръ, евентуален крах на настоящото управление и идването на прозападно правителство би застрашило не само интересите на Китай в Техеран, но и влиянието му в Централна Азия и Близкия изток. Това би позволило на САЩ и други западни държави да достигнат Централна Азия през Иран, поставяйки Пекин и Москва в затруднено положение.

Експертите смятат, че Китай не желае конфликтът да прерасне в по-широка война, тъй като това би принудило Пекин да преразгледа икономическите и политическите си планове за Близкия изток и Централна Азия. Продължаването на войната може да доведе до сериозни и нежелани промени в глобалната търговска система.

Яшар Саръ отбелязва, че Пекин може да се опасява, че въпреки публичните разногласия между Тръмп и европейските лидери като тези на Великобритания и Франция, други западни държави могат да застанат на страната на САЩ и Израел срещу Иран. Китай се стреми конфликтът да завърши по начин, който ще задълбочи различията между САЩ и Европа и ще насърчи страните от Персийския залив да търсят алтернативни механизми за сигурност. Според Саръ, ролята на Китай в нормализирането на отношенията между Саудитска Арабия и Иран показва, че Пекин иска да разшири посредническата си роля в региона. В крайна сметка, ако войната приключи по начин, който затвърди значението на Китай в региона, това би било най-добрият сценарий за Пекин.