Британският премиер Киър Стармър се превърна в поредния западен лидер, който смекчава търговските връзки с Китай на фона на промяна, която според експерти се дължи на недоволството от натиска на митата от страна на САЩ и нестабилния политически подход на президента Доналд Тръмп.
Повечето от лидерите на тези държави предприемат подобни визити за първи път от години, за да подновят партньорствата си с втората по големина икономика в света.
Директорът на Европейския център за международна политическа икономия Хосук Лий-Макийама заяви пред АФП, че „между европейските правителствени ръководители има истинско съревнование кой да се срещне с (китайския президент) Си Дзинпин“, като обясни, че това се дължи на вътрешна конкуренция за осигуряване на инвестиции и достъп до пазари преди срещите на върха между Китай и САЩ през февруари и април.
През последните дни не само Китай изглежда привлекателен: Индия и Европейският съюз обявиха във вторник, че са постигнали мащабно търговско споразумение, по което се работи от 20 години, с цел отваряне на нови пазари в условията на напрегнато статукво.
Виетнам и Европейският съюз също подписаха споразумение за по-задълбочено сътрудничество в областта на търговията, технологиите и сигурността.
Лий-Макийама заяви, че други развиващи се пазари като Индия и Южна Америка са „твърде малки, за да подкрепят най-зависимите от износа икономики в света, каквито са европейските“.
Поради това тези държави нямат друг избор, освен да се насочат към Пекин, въпреки обвиненията срещу Китай за нарушения на човешките права и икономически натиск.
„Половината от световния икономически растеж се генерира или от Съединените щати, или от Китай“, каза Лий-Макийама и добави: „Съединените щати почти не се отварят навън“.
„Вече не е надежден“
Уилям Алън Райнш от базирания във Вашингтон Център за стратегически и международни изследвания заяви, че непредсказуемите митнически ходове на Тръмп показват, че „Съединените щати вече не са надежден търговски партньор“.
По повод новото Споразумение за свободна търговия между ЕС и Индия Райнш каза пред АФП: „Иронично е, но можем да кажем, че политиките на Тръмп доведоха до финализирането на това споразумение 20 години след началото на преговорите“.
В четвъртък Стармър заяви пред Си, че подобряването на отношенията между двете страни е „от жизненоважно значение“, а китайският лидер подчерта необходимостта от по-силни връзки на фона на геополитическите предизвикателства.
Лондон и Пекин преживяха период, който преди десетилетие определяха като „Златна ера“, но отношенията се влошиха след 2020 г., когато Пекин наложи закон за националната сигурност в Хонконг.
Въпреки това Китай остава третият по големина търговски партньор на Великобритания, а центристко-лявото правителство на Стармър се стреми да ускори икономическия растеж на страната.
Европейският съюз също желае по-силни връзки с Китай, но Брюксел е обезпокоен от настоящия търговски дисбаланс заради огромен дефицит от над 350 милиарда долара в полза на Пекин.
Ирландският премиер Майкъл Мартин защити „свободната търговия“ по време на срещите си със Си в началото на януари, докато френският президент Еманюел Макрон разкритикува търговския дисбаланс при посещението си в Пекин през декември.
Още заплахи от Тръмп
Китай и Индия също търсят начини да се справят с митата, наложени от Тръмп с цел увеличаване на американското производство и „да направи Америка отново велика“.
Заместник министър-председателят на Китай Хъ Лифън заяви този месец на Световния икономически форум, че „не бива избрани няколко държави да имат привилегии, основани на собствените им интереси, и светът не може да се върне към законите на джунглата, в които силните плячкосват слабите“.
Тръмп на някои етапи отвърна с заплахи за още мита, включително възможността САЩ да наложат нова 100-процентна тарифа върху всички канадски стоки, ако Канада сключи търговско споразумение с Китай.
Канадският премиер Марк Карни похвали този месец в Пекин „новото стратегическо партньорство“ с Китай и определи търговското споразумение като „подготвително, но повратна точка“, насочено към намаляване на митата.
Съгласно споразумението се очаква Китай да намали митата върху канолата – някога най-големия експортен пазар на Канада – от сегашните 84 процента до около 15 процента.
В замяна Канада ще внесе 49 000 китайски електромобила при преференциални митнически условия.
Заместник-ръководителят по изследвания и стратегия в APF Canada Вина Наджибула написа, че посещението на Карни „дава сигнал за коренно нов подход към това как Отава планира да се ориентира в един по-фрагментиран, конфликтен и несигурен свят“.
