Докато технологичните компании увеличават влиянието си върху живота на децата, първите дами и съпругите на световни лидери призоваха за обща международна рамка за защита на младите потребители. Съпругата на президента на Република Тюркийе Реджеп Тайип Ердоган – Емине Ердоган, призова Организацията на обединените нации да определи общи стандарти за дигитална безопасност.

Съпругите на световните лидери отправиха призив за международни стандарти за безопасност в интернет.

На 21 септември в централата на ООН в Ню Йорк, в рамките на 81-вата Седмица на високо равнище на Общото събрание на ООН, под патронажа на първата дама Емине Ердоган и в сътрудничество с УНИЦЕФ и Службата на специалния представител на генералния секретар на ООН по въпросите на насилието над деца, се проведе среща под надслов „Невидимата архитектура: Изграждане на безопасни дигитални системи за децата“.

Дискусията събра съпругите на държавни и правителствени ръководители от 13 държави и постави във фокуса нарастващите рискове, пред които са изправени децата в онлайн среда, както и необходимостта тяхната безопасност да се превърне в обща международна отговорност.

От национални ограничения към глобални стандарти

Емине Ердоган предупреди, че технологиите не трябва да бъдат разглеждани като пряка заплаха, но посочи, че дигиталните платформи вече не са само средства за комуникация, а са се превърнали в системи, способни да влияят върху обществата и да преобразяват ежедневието.

„Не можем просто да наблюдаваме как технологията, която сами сме създали, пред очите ни създава нов тип човек, който да служи на нейните собствени цели“, заяви Ердоган.

Тя разкритикува бизнес моделите, които поставят печалбата и ангажираността на потребителите пред благосъстоянието на децата, и заяви, че трябва да се обърне внимание на натиска, който подобни системи оказват върху младите потребители.

„Осигуряването на безопасността на децата не е отговорност единствено на родителите, а на всички нас. Трябва да изградим здравословна дигитална екосистема и да гарантираме, че безопасността не е допълнителна функция, добавена впоследствие към дигиталните системи, а отправна точка при тяхното проектиране“, каза Ердоган.

Тя отбеляза, че Тюркийе още на ранен етап е предприела правни и технически мерки по отношение на използването на социалните медии от деца, но обърна внимание, че когато компаниите работят в глобален мащаб, отделните национални регулации могат да затруднят стандартизацията.

„Затова трябва да обединим общите си усилия“, заяви Ердоган и призова за създаване под егидата на ООН на общи глобални стандарти, подкрепени от редовни механизми за наблюдение и докладване.

Предложението беше подкрепено и от други участници, които посочиха, че трансграничният характер на дигиталните платформи изисква отговор, надхвърлящ националното законодателство.

Съпругата на ливанския премиер Сахар Салам подкрепи създаването на обща международна рамка, която да въведе минимални стандарти за безопасност на децата, ясни отговорности за технологичните компании и ефективно трансгранично сътрудничество.

„Нито една държава не може сама да защити децата си в дигиталния свят. Технологиите преминават границите мигновено. Нашите системи за защита – не“, заяви тя.

Първата дама на Румъния Мирабела Градинару сравни ситуацията с безопасността на движението, като отбеляза, че държавите имат свои правила и механизми за прилагането им, докато интернет няма подобни граници. „Проблемът вече не е местен, затова и решението вече не може да бъде само местно“, каза тя.

Първата дама на Чили Мария Пия Адриасола Бароилет призова възрастните да дават пример, като посочи, че ако очакват от децата да се откъснат от екраните, родителите също трябва да бъдат готови да оставят своите устройства.

Рисковете за децата зад екрана

Освен необходимостта от регулации, в изказванията беше обърнато внимание на начина, по който дигиталната среда излага децата на експлоатация, манипулация, кибертормоз, вредно съдържание и нарушения на личната неприкосновеност.

Белгийската кралица Матилда постави акцент върху правата на децата и заяви, че те не могат да бъдат разглеждани като променлива в бизнес моделите на технологичните компании. „Наша обща отговорност е да предприемем действия за защита на правата, безопасността и благосъстоянието на децата“, каза тя.

Първата дама на Бурунди Анжелин Ндайишимийе призна възможностите, които дигиталните технологии предоставят на младите хора, особено в Африка, но предупреди, че тези предимства са придружени от нарастващи рискове за безопасността и достойнството на децата.

Първата дама на Кения Рейчъл Руто определи интернет като общо дигитално пространство, в което заплахите не се съобразяват с националните граници. „Данните, изображенията, местоположението и онлайн поведението на едно дете не са стоки, които могат да бъдат събирани; те са част от неговото достойнство, права и бъдеще“, заяви тя.

Дискусията се разшири отвъд социалните медии и обхвана изкуствения интелект. Съпругата на канадския премиер Даяна Фокс Карни предупреди, че изкуственият интелект представлява следващото предизвикателство пред защитата на децата. „Нашите деца не трябва да жертват детството си за технологията, която сме създали“, каза тя.

Първата дама на Сърбия Тамара Вучич призова децата да бъдат снабдени със знания, които да им позволят да разбират изкуствения интелект, да бъдат въведени безопасни стандарти за използването му в образованието и да бъде засилено международното сътрудничество.

Първата дама на Литва Диана Науседиене призова държавите да проучат технологични решения, позволяващи ефективна проверка на възрастта, като същевременно защитават личните данни от изтичане, проследяване и профилиране.

Превръщане на безопасността на децата в обща отговорност

Няколко от участниците подчертаха, че международните стандарти трябва да бъдат придружени от ясни задължения за технологичните компании и практическа подкрепа за семействата, училищата и общностите.

Първата дама на Гватемала Лукресия Еухения Пейнадо Вилянуева призова компаниите да поставят правата и безопасността на децата в центъра на своята дейност, а правителствата – да определят ясни стандарти и да гарантират тяхното прилагане. Тя подчерта също, че децата трябва да имат право на глас при решенията, които засягат дигиталния им живот.

Първата дама на Гамбия Фатумата Ба Бароу заяви, че технологичният напредък трябва да се измерва не само чрез иновациите, но и чрез това дали децата могат безопасно да се възползват от тях.

„След години най-важният въпрос няма да бъде колко умни са станали нашите технологии. Най-важният въпрос ще бъде дали децата ни са успели безопасно да се възползват от възможностите, които те обещават“, каза тя.

Първата дама на Сенегал Мари Хоне Файе призова съпругите на лидерите да използват публичните си платформи, за да мобилизират подкрепа и да превърнат поетите ангажименти в конкретни действия.

Според първата дама на Сиера Леоне Фатима Маада Био водещият принцип трябва да бъде технологичният напредък да укрепва, а не да отслабва правата и благосъстоянието на децата.

Изказванията се обединиха около едно основно послание: в един все по-свързан свят защитата на децата изисква нещо повече от регулиране на достъпа им до технологиите.

Това изисква компаниите, които проектират дигиталната среда, да носят отговорност, правителствата да си сътрудничат, а децата да бъдат признавани като носители на права, чиято безопасност трябва да стои над търговските интереси.