В рамките на TRT World Forum 2026, който се провежда за десети път в Истанбул под надслов „Децентрализиран свят: Кой ръководи, когато правилата не се прилагат?“, се състоя панелна дискусия на тема „Газа на кръстопътя между международното право и хуманитарната катастрофа“.

В началото на дискусията реч произнесе директорът на Националната разузнавателна служба на Тюркийе (МИТ) Ибрахим Калън. Модератор беше водещата и главен продуцент на TRT World Гида Фахри. В панела участваха бившият министър на международните отношения и сътрудничеството на Южна Африка Грейс Наледи Мандиса Пандор, председателят и главен изпълнителен директор на Международната кризисна група д-р Комфорт Еро, членът на организацията „Лекари без граници“ (MSF) д-р Джавид Абделмонеим и бившият координатор на ООН по хуманитарните въпроси за Палестина Лин Хейстингс.

Пандор подчерта, че с делото, заведено от Южна Африка срещу Израел в Международния съд на ООН, страната е изразила категоричната си позиция, че случващото се в Газа не може да бъде определено просто като криза или война.

„Това наистина беше жестоко нападение, геноцид, и ние искахме международната общност недвусмислено да признае характера на извършеното“, заяви тя.

По думите ѝ по онова време повечето от събеседниците на Южна Африка са определяли употребата на термина „геноцид“ като прекомерна. Днес обаче светът е достигнал повратен момент и все повече световни лидери използват това определение и признават реалността, посочи Пандор.

Тя отбеляза, че производството пред Международния съд се развива бавно, а системата на ООН не разполага с достатъчен капацитет за ефективно прилагане на международното право.

„Разполагаме с широка рамка на международното право, изградена въз основа на конвенции и договори, но за съжаление не успяхме да изградим механизми, които да гарантират налагането и спазването на мира“, заяви Пандор.

Тя посочи, че този въпрос трябва да бъде сред приоритетите при бъдещата основна реформа на ООН. Държавите членки ратифицират конвенции и споразумения и поемат отговорност да ги прилагат.

„Подписите ни не бива да остават просто безсилни следи от мастило върху хартия. За съжаление, ние се държим така, сякаш подписите ни нямат никаква обвързваща сила, и не изпълняваме задълженията си по конвенциите, по които сме страни“, заяви тя.

„Необходими са смели лидери, които да се изправят срещу Израел“

Пандор заяви, че липсата на международна солидарност е една от причините палестинският народ да продължава да живее в толкова тежки условия. Тя посочи:

„Знаете, че една от най-важните движещи сили в борбата ни срещу режима на апартейда в Южна Африка беше международната солидарност. Тогава светът застана до нас. Днес обаче голяма част от света не подкрепя палестинците. Светът не проявява необходимата смелост. Голяма част от света не използва всички инструменти на международната солидарност, като бойкоти, санкции и изтегляне на инвестиции. Проявяваме прекалена снизходителност към Израел, установил режим на апартейд. Според мен са ни необходими смели лидери, които да се изправят срещу този режим в защита на палестинския народ, докато той не извоюва свободата си.“

Пандор заяви, че политическите принципи и морал, които са ръководили борбата на Южна Африка срещу апартейда, днес са загубили силата си. По думите ѝ светът е изоставил ценностите и принципите, на които е държал преди десетилетия.

Основният проблем на света е, че петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН не използват влиянието си за общото благо

Тя подчерта необходимостта от възстановяване на тези морални принципи и припомни думите на президента на Тюркийе Реджеп Тайип Ердоган, че „Светът е по-голям от пет“. Според нея именно това е същината на проблема.

„Най-големият проблем, пред който е изправен светът, е, че петте държави които са постоянни членки на Съвета за сигурност не използват огромната власт, с която разполагат, в интерес на цялото човечество“, заяви тя.

Пандор заяви, че както Южна Африка днес е свободна, така и Палестина ще извоюва свободата си. Тя подчерта, че държавите в региона трябва да обединят усилията си в подкрепа на палестинския народ.

Д-р Еро отбеляза, че между обществата и държавите се наблюдава все по-голямо разминаване в позициите, което намира отражение и в изборните резултати. По думите ѝ хората вече не приемат безучастно случващото се пред очите им.

Тя обърна внимание на появата на ново поколение, което не приема подобни прояви на несправедливост. По думите ѝ тези нагласи ще намерят отражение на изборите, когато хората ще поставят въпроса защо подобни престъпления и несправедливости остават безнаказани.

Хейстингс заяви, че ООН продължава да работи в тясно сътрудничество с партньорски организации на гражданското общество в областта на хуманитарната помощ. Тя посочи, че представители на организацията ежедневно водят преговори на място в редица държави, за да осигурят възможност за предоставяне на хуманитарна помощ.

Държавите може да не желаят присъствието на хуманитарни работници заради възможните им свидетелства

Хейстингс отбеляза, че държавите, които възпрепятстват доставянето на хуманитарна помощ, често имат сходни мотиви.

„Когато предоставяте хуманитарна помощ на място, може лично да станете свидетели на доказателства за нарушения на човешките права или военни престъпления. Ето защо правителствата не искат да събирате подобна информация. Според мен основната разлика в случая с Палестина е продължителният характер на ситуацията и все по-големите ограничения за достъп до региона. Крайната ни цел, разбира се, е положението да се подобри, но всичко продължава да се влошава“, заяви тя.

Хейстингс подчерта, че историческият опит показва неефективността на досегашния подход за постигане на мир. По думите ѝ е необходимо да бъде възприет нов подход, тъй като продължаващите преговори не дават достатъчно резултати.

Д-р Абделмонеим от своя страна посочи, че едно от най-тревожните обстоятелства в Газа е пълното пренебрегване на живота на цивилното население. Той разказа за някои от нападенията, на които е станал свидетел по време на работата си като лекар в анклава.

По думите му при нападение срещу пазар, извършено с цел да бъде отвлечено вниманието по време на операция за освобождаването на четирима заложници, броят на убитите и ранените е достигнал около 1000 души.

В Газа животът на цивилното население е напълно пренебрегнат

Абделмонеим разказа, че е бил свидетел на случилото се в болницата, в която е работил, където са били приети голям брой ранени. Той подчерта, че нападенията са извършени в хуманитарна зона.

„Подобно мащабно пренебрегване на живота на цивилното население е нещо наистина изключително, каквото не съм виждал никъде другаде“, заяви лекарят.

Той посочи и системния характер на случващото се в региона.

„Видяхме как възможността на хората да водят нормален и здравословен живот беше напълно отнета. Именно това е показателно за геноцид“, заяви Абделмонеим.

Той обърна внимание и на лишаването на населението от достъп до основни потребности. По думите му здравните системи в Газа и на Западния бряг, както и медицинските работници, са обект на нападения. Здравни служители са задържани, подлагани на изтезания и убивани.

Абделмонеим съобщи, че един от неговите колеги се намира в израелски затвор, без да му е повдигнато каквото и да било обвинение.