„Имаме нужда от реформа на митническия съюз между ЕС и Тюркийе“, заяви премиерът на германската провинция Северен Рейн-Вестфалия Хендрик Вюст, поставяйки началото на инициатива за възстановяване на двустранните отношения.
На 28 септември 2026 г. в Анкара лидерът на Християндемократическия съюз (ХДС) започна дипломатически контакти с цел отваряне на нова страница в отношенията между двете страни.
По повод 65-ата годишнина от споразумението за трудова миграция от 1961 г., ВВюст изтъкна приноса на турските работници за възстановяването на германската индустрия след Втората световна война.
По време на посещенията си в Анкара и Истанбул Вюст постави акцент върху експортните договори, енергийната сигурност и мобилността на бизнеса.
В Дюселдорф отчитат, че възраждането на германската индустрия изисква задълбочено партньорство с Тюркийе въпреки идеологическите различия.
Северен Рейн-Вестфалия е дом на около 500 000 турски граждани, като в провинцията живее приблизително една трета от турската диаспора в Германия. На нея се падат и 20% от търговията между двете страни.
Придружаван от Серап Гюлер, държавен министър във Федералното министерство на външните работи и представител на ХДС, Вюст предприе инициативи за споразумения в областта на чистата енергия и за облекчаване на визовите процедури.
С тези стъпки Вюст очертава алтернативен подход в германската консервативна политика. Докато германският канцлер и лидер на ХДС Фридрих Мерц продължава да залага на антимигрантска реторика и засилен граничен контрол, дипломацията на Вюст в Анкара показва, че консервативното управление може да се основава на търговски прагматизъм, уважение към диаспората и стратегическо партньорство с Тюркийе.
Защо опитът за подражание на крайнодясната реторика се провали в Берлин?
В Берлин Фридрих Мерц все повече се оказва политически изолиран, след като възприе част от реториката на крайната десница.
Според проучване на INSA, публикувано на 12 септември, едва 14% от избирателите смятат Мерц за подходящ лидер, а подкрепата за консервативния блок ХДС/ХСС на национално равнище е спаднала до 19%. Спадът последва поредица от поражения на местни избори.
На 20 септември подкрепата за ХДС в германската провинция Мекленбург-Предна Померания се срина до 4,9%. Консерваторите загубиха всичките си места в градския съвет на столицата на провинцията Шверин.
Крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ (АзГ) спечели изборите в Шверин с 38,2% от гласовете, следвана от Германската социалдемократическа партия (ГСДП) с 35,5%.
На 21 септември председателят на ХДС в провинцията Даниел Петерс подаде оставка, след като не получи подкрепа от Берлин. Така партията остана без представителство в провинциалния парламент.
Това регионално поражение показа провала на стратегията за подражание на крайнодясната реторика. Избирателите, които настояват за твърди антимигрантски политики, предпочетоха оригиналния носител на радикалните послания пред консерваторите, които ги възприемат.
Крайнодесните се възползваха от отслабването на канцлерската власт. След като Мерц определи програмата на АзГ за т.нар. „ремиграция“ като „етническо прочистване“, партията подаде жалба срещу него във Федералния парламент.
Въвеждането на постоянен граничен контрол в Шенгенското пространство предизвика напрежение в Европа. Отстъпките на консерваторите обаче не успяха да спрат популистката вълна, а вместо това допринесоха за утвърждаването на крайнодесните послания.
Консервативното управление се нуждае от партньори, а не от изкупителни жертви.
За турската диаспора в Германия, наброяваща около 3,5 милиона души, политическата реторика срещу мигрантите създава риск малцинствените общности да останат по-уязвими към дискриминация.
На 30 септември в Истанбул делегацията на Северен Рейн-Вестфалия договори създаването на коридор за чиста енергия с партньори от Тюркийе.
Германският енергиен гигант Uniper Global Energy SE и турската компания Biotrend Enerji подписаха споразумение за развитие на износа на биометан. Предвижда се увеличаване на капацитета на инсталациите за производство на енергия от отпадъци с цел годишно производство на 1,4 тераватчаса чист газ. Идеята е той да замести загубените доставки на руски газ за тежката промишленост в Рурския регион.
Икономическите връзки между Германия и Тюркийе остават от ключово значение. Годишният стокообмен между двете страни надхвърля 50 милиарда евро, като на Северен Рейн-Вестфалия се падат 20% от него.
В провинцията работят и над 1300 предприятия с турски капитал. Това превръща Тюркийе във важен близък производствен и снабдителен партньор в момент, когато германските производители се стремят да намалят рисковете във веригите си за доставки.
Междувременно забавянията при издаването на визи в консулствата отдавна създават проблеми на представители на турския бизнес. Натрупването на чакащи за интервю за шенгенска виза е попречило на редица ръководители на компании да участват в индустриални изложения в Германия. Така административните забавяния се превръщат в икономическа вреда, която европейската индустрия сама си нанася.
С цел да премахнат пречките пред търговията Вюст и Серап Гюлер обявиха на 30 септември в Истанбул механизъм за ускорено издаване на визи за бизнеса.
Програмата разширява пилотна схема, която през август 2025 г. е обслужвала 400 компании, и ускорява обработването на визите на членовете на Съвета за външноикономически отношения на Тюркийе (DEİK).
Двете страни подписаха и осем търговски споразумения.
Освен върху търговските договорености Вюст акцентира и върху необходимостта трайното партньорство да почива на уважение към 65-годишната обща история. На 29 септември в истанбулския квартал Тарабия той връчи медала „Мевлюде Генч“ на Илкай Гюндоган, бивш капитан на германския национален футболен отбор.
Наследството на Мевлюде Генч, активистка за мир и разбирателство между турци и германци, продължава да има значение в Северен Рейн-Вестфалия. През 1993 г. при палеж, извършен от неонацисти в индустриалния град Золинген, бяха убити пет турски жени и момичета. Призивите на Генч за помирение след трагедията вдъхновяват учредяването на отличието, което носи нейното име.
Връчването на медала отличава приноса на Гюндоган за междукултурното разбирателство и същевременно е косвен знак за преодоляване на историческата склонност в германските консервативни среди да се отрича фактът, че Германия е имиграционно общество.
Надграждайки върху ролята на диаспората като мост между двете страни, модернизирането на Митническия съюз между ЕС и Тюркийе, създаден през 1995 г., се очертава като основа за по-широки икономически ползи.
Тридесетгодишното споразумение обхваща промишлените стоки, но изключва услугите, обществените поръчки и зелените технологии. Вюст подчерта необходимостта от реформа и изтъкна, че икономиката на Тюркийе е неразделна част от европейските вериги за създаване на стойност.
Прагматична дипломация с конкретни резултати
Опитите за развитие на дипломацията на равнище германски провинции с цел преодоляване на блокажа на федерално ниво обаче предизвикаха остри критики в Германия.
Генералният секретар на ГСДП в Северен Рейн-Вестфалия Фредерик Кордес обвини Вюст, че води неконтролирана паралелна външна политика в услуга на личните си амбиции да стане канцлер.
Твърдолинейни представители на федералното ХДС, които споделят позициите на Мерц, също заявиха, че провинциалните ръководители подкопават авторитета на федералната дипломация. Дипломацията на провинциално равнище обаче защитава пряко интересите на германската индустрия в области, в които федералното ръководство не е постигнало успех.
Дюселдорф координира действията си с федералните дипломати и открива нови търговски възможности за германските износители.
На 28 септември турският президент Реджеп Тайип Ердоган прие Вюст в президентския комплекс в Анкара. Деветдесетминутната среща беше целенасочен дипломатически ход, насочен към очертаване на бъдещия курс на германското политическо ръководство в отношенията с Тюркийе.
В Истанбул Вюст се срещна и с представители на опозицията и граждански организации, с което допълни дипломатическия си подход с три взаимно допълващи се елемента: достъп до центровете за вземане на решения в Анкара, диалог с плуралистичното гражданско общество и конкретни търговски договори в полза на германските предприятия.
Търговският прагматизъм и стратегическото партньорство с Тюркийе предлагат надеждна основа за възраждането на германската индустрия.
Докато политиката на гранична милитаризация и антимигрантската реторика подкопават доверието в консерваторите в Берлин, Вюст показа в Анкара, че е възможен и друг подход.
Докато Берлин продължава да разглежда Тюркийе и турската диаспора като политическо бреме, Германия няма да успее да постигне целта си за намаляване на рисковете в промишлеността. Икономическият суверенитет изисква признаване на Тюркийе и нейната диаспора като незаменими стратегически активи.
