Процесът, започнал на 28 февруари с атаките на САЩ и Израел срещу Иран, доведе до почти пълно прекъсване на енергийните доставки за Азия заради затварянето на Ормузкия проток.

Първоначалните мерки за икономии и използването на енергийните резерви се оказаха недостатъчни с удължаването на войната. Повишаването на цената на петрола сорт Брент до 120 долара за барел постави правителствата, планирали бюджетите си при цена от 70 долара, пред тежък избор — или да натоварят публичните финанси или да прехвърлят разходите върху потребителите.

Според данни на Програмата за развитие на ООН (UNDP) около 8,8 милиона души могат да бъдат изложени на риск от бедност заради кризата, а икономиките в Азиатско-тихоокеанския регион могат да понесат загуби в размер на 299 милиарда долара.

Докато страни като Индия, Филипините, Тайланд и Виетнам се опитват да управляват кризата чрез ограничения върху горивата, регулации на работното време и данъчни облекчения, държави с недостиг на ликвидност като Пакистан и Бангладеш са изправени пред сериозен натиск върху валутните си резерви заради нарастващите разходи за внос.

Сециалистите посочват, че последиците от кризата се усещат и в Европа и САЩ, но най-тежкият удар е понесен от Югоизточна Азия.

Очаква се енергийният шок да пренареди икономиките в региона, като страните вече прилагат дългосрочни стратегии за диверсификация на енергийните доставки и насочване към ядрена енергия и възобновяеми източници.