Председателят на Великото национално събрание на Тюркийе Нуман Куртулмуш отговори на въпроси на Азербайджанската телеграфна информационна агенция относно актуални теми.

Куртулмуш подчерта, че отношенията между Тюркийе и Азербайджан представляват уникално единство и заяви, че една от най-важните основи на тази силна връзка са искрените и основани на доверие братски отношения между президента Реджеп Тайип Ердоган и президента на Азербайджан Илхам Алиев.

Куртулмуш продължи с думите:

„Изразът „стратегическо съюзничество“, използван за описване на отношенията между Тюркийе и Азербайджан, е важен. Но трябва ясно да се заяви, че това понятие не е достатъчно, за да опише дълбочината на нашите отношения. Защото стратегическото съюзничество се изгражда между две различни държави и два отделни народа. А ние, макар да сме две отделни държави, не сме два отделни народа. Ние сме едно цяло, обединено от обща историческа памет, култура и съдба. Поради това класическата терминология на международните отношения често остава недостатъчна, за да опише връзката между Тюркийе и Азербайджан.“

„Гледаме на въпросите през призмата на обща съдба и общо бъдеще. Отношенията между Тюркийе и Азербайджан са много повече от класическо съюзничество; те представляват уникално единство, което изгражда общо бъдеще, определя регионалната стабилност и служи като пример за света. Един от най-важните стълбове на тази силна връзка са изключително искрените, основани на доверие и братство отношения между нашия президент Реджеп Тайип Ердоган и президента на Азербайджан Илхам Алиев. Хармонията между нашите лидери е определящ фактор за ускоряването и задълбочаването на сътрудничеството между двете страни във всички области.“

Парламентарното сътрудничество укрепва институционалната основа на това единство. Куртулмуш посочи, че в парламентарните асамблеи, международните платформи и многостранните механизми, в които участват заедно, парламентите на Тюркийе и Азербайджан често изразяват една и съща позиция с различни думи. Според него това е едно от най-конкретните доказателства за съгласуваното развитие на отношенията между двете държави.

Той подчерта, че през следващия период целта е това уникално единство да бъде изведено на още по-високо ниво чрез по-дълбока интеграция, особено в сферите на търговията, енергетиката, транспорта и отбранителната индустрия.

„Еднаквите позиции са конкретно отражение на нашето тясно сътрудничество“

Куртулмуш заяви, че парламентарният диалог между Великото национално събрание на Тюркийе и Националното събрание на Азербайджан е една от най-солидните институционални опори на братските отношения между двете страни. Според него това сътрудничество е не само институционално сближаване, но и конкретно проявление на общата воля на един народ под два отделни държавни покрива.

Той припомни, че една от символичните повратни точки е била първата визита на Илхам Алиев в Анкара като президент през 2004 година, когато той е произнесъл реч пред Общото събрание на ВНСТ и е бил аплодиран на крака от депутатите. Според Куртулмуш тази картина е останала в историята като силен парламентарен израз на стремежа към стратегически съюз между двете страни.

Председателят на ВНСТ подчерта, че парламентът на Тюркийе е оказвал непрекъсната и открита подкрепа на Азербайджан по въпросите за Карабах и защитата на териториалната му цялост на всички равнища, включително и на международни парламентарни форуми.

Куртулмуш отбеляза, че благодарение на установените контакти между парламентите на двете държави е изградена силна култура на доверие, взаимно разбиране и съвместни действия. По думите му фактът, че Тюркийе и Азербайджан често заемат една и съща позиция в международните парламентарни асамблеи, е конкретно отражение на тяхното тясно сътрудничество.

Той добави, че преките контакти между депутатите укрепват културата на единство и спомагат за утвърждаването на разбирането „един народ, две държави“ във всички нива на държавното управление. Одобряването на документи като Шушинската декларация от парламентите на двете страни е поставило съюзническите отношения в правно обвързваща и институционална рамка.

Куртулмуш заяви още, че сред приоритетите са по-активното използване на междупарламентарните механизми, засилването на дейността на групите за приятелство, увеличаването на съвместните комисии и по-тясната координация в международните парламентарни платформи.

Той подчерта, че укрепването на тристранните и многостранните парламентарни механизми с участието на Тюркийе и Азербайджан, включително с Грузия, Пакистан и ТРСК, е сред основните цели на двете страни.

„Целта Тюркийе без тероризъм ще допринесе за регионалната стабилност“

Куртулмуш заяви, че целта „Тюркийе без тероризъм“ е насочена към трайното укрепване на спокойствието, демокрацията и общата воля за бъдещето на страната. Той подчерта, че става дума за Тюркийе, в която тероризмът е напълно ликвидиран, оръжията и насилието са изведени извън политическия живот, гражданите продължават да защитават общата си родина с чувство за равна принадлежност, а общественото доверие се укрепва на основата на върховенството на закона.

Според него тази цел не само ще засили вътрешния мир в Тюркийе, но и ще допринесе за регионалната стабилност. Той отбеляза, че Тюркийе, която укрепва братството в собствените си граници, ще бъде още по-силна, уважавана и влиятелна сила за мир в широк географски район – от Кавказ до Балканите и от Близкия изток до Европа.

Куртулмуш подчерта жизненоважната роля на ВНСТ в този процес. По думите му парламентът е легитимната основа на решението, адресът на общия разум и основната институция на демократичната политика. Той посочи, че чрез работата на Комисията за национална солидарност, братство и демокрация са били събрани различни политически възгледи, обществени очаквания и оценки от практиката, а в крайна сметка е бил изготвен доклад, приет с квалифицирано мнозинство.

„Колкото се радваше Баку, толкова се радваше и Анкара“

Куртулмуш заяви, че Тюркийе и Азербайджан са носители на обща съдба и обща борба. Според него връзката между двете страни не е просто стратегическо сътрудничество, а дълбоко и непоклатимо братство, изградено върху общи болки, радости и победи.

Той посочи, че прекратяването на тридесетгодишната несправедливост в Карабах и краят на дългогодишната раздяла са предизвикали голяма радост и в Тюркийе. „Колкото се радваше Баку, толкова се радваше и Анкара“, каза той.

Куртулмуш подчерта, че ситуацията след Карабахската война не трябва да се разглежда единствено като военна победа. Според него това е повратна точка, сложила край на дългогодишното несправедливо статукво в Южен Кавказ и поставила началото на нов геополитически ред.

Той заяви, че възстановяването на териториалната цялост на Азербайджан е открило нов етап, в който вместо кризите от миналото се обсъждат възможностите за бъдещо сътрудничество. Един от най-важните елементи на този нов период са проектите за свързаност.

Според Куртулмуш новите проекти с участието на Тюркийе, Азербайджан, Грузия и в бъдеще Армения, заедно със съществуващите инициативи, ще формират гръбнака на непрекъснат търговски и транспортен коридор от Централна Азия до Европа през Южен Кавказ и ще променят логистичната карта на региона.

„Правото на братство беше утвърдено с Шушинската декларация“

Куртулмуш подчерта, че е от голямо значение правилно да се дефинира характерът на отношенията между Тюркийе и Азербайджан в настоящата геополитическа среда.

Той заяви, че понятието „право на братство“ не се основава единствено на общи интереси, а представлява единство на волята, изградено върху обща история, култура, болки и победи. Според него това братство днес се проявява не само във военната сфера, но и в области като енергийната сигурност, отбранителната индустрия, транспортът и културното взаимодействие.

Куртулмуш посочи, че победата в Карабах е дала практическо измерение на това братство, а с Шушинската декларация отношенията между двете страни са получили правна основа, институционализирали са се и са се превърнали в модел на съюз, който формира регионалния ред.

Послание за траен мир в Южен Кавказ

Куртулмуш заяви, че целта е регионът да бъде превърнат от зона на конкуренция и конфликти в пространство за сътрудничество, интеграция и общо развитие. Той отбеляза, че този подход е в съответствие и с Визията за Тюркския свят 2040 и цели изграждането на регионална архитектура, обхващаща всички институционални структури.

По думите му пътят към траен мир минава през формирането на обща воля от всички държави в региона. Той подчерта необходимостта от подписване на всеобхватно мирно споразумение между Азербайджан и Армения, основано на уважение към суверенитета и териториалната цялост, както и от определяне на границите и отваряне на транспортните връзки.

Куртулмуш заяви, че Тюркийе приветства напредъка към окончателен мир между Азербайджан и Армения и изрази надежда за постигането на трайно мирно споразумение. Той добави, че процесът на нормализация между Тюркийе и Армения ще продължи успоредно с тези развития.

„Най-важната опора на тази трансформация е Визията за Тюркския свят 2040“

Куртулмуш заяви, че развитието на Организацията на тюркските държави през последните години показва, че тя се е превърнала в институционален израз на волята за изграждане на общо бъдеще. Според него основната цел е организацията да се превърне в ефективна международна структура с глобално влияние.

Той подчерта, че най-важната основа за тази трансформация е Визията за Тюркския свят 2040 и че нейното реализиране зависи от последователното прилагане на подготвените стратегически документи.

Куртулмуш заяви, че укрепването на институционалния капацитет, по-ефективната работа на секретариата, разширяването на експертния потенциал и по-активното използване на структури като Съвета на аксакалите ще повишат възможностите на организацията.

Той също така подчерта значението на Тюркския инвестиционен фонд, премахването на търговските бариери и реализирането на транспортни споразумения за засилване на икономическата интеграция.

„Решението на регионалните напрежения е дипломацията“

В заключение Куртулмуш заяви, че външната политика на Тюркийе се основава на мир, стабилност, дипломация и преговори. Според него страната представлява подход, който намалява напрежението, укрепва диалога и поставя решенията на първо място.

Той подчерта, че всички проблеми в региона трябва да се решават чрез дипломация и преговори. Посочвайки войната, започнала след ударите на САЩ и Израел срещу Иран и последвалите ирански атаки срещу някои държави в региона, Куртулмуш предупреди, че конфликтите могат да се превърнат във вълна на нестабилност, която да обхване целия регион.

По думите му Тюркийе е положила интензивни дипломатически усилия, за да предотврати по-голяма катастрофа и ще продължи да подкрепя посредническите и улесняващите инициативи на регионалните актьори, начело с Пакистан. Той подчерта, че трайната стабилност може да бъде постигната единствено чрез международното право, уважение към суверенитета и изграждане на взаимно доверие.