Лидерът на Партията на националистическото движение (ПНД) Девлет Бахчели публикува писмено послание по повод 573-ата годишнина от превземането на Истанбул.

Бахчели заяви:

„Посрещаме 573-ата годишнина от Превземането на Истанбул със съзнанието за едно свято наследство, достигнало до нас от дълбините на историята, за един скъп спомен и за една вечна и изначална цел, основана върху прославянето на целия свят чрез тюркската идентичност и благата вест на исляма. Свещеният град Истанбул, издигащ се върху два континента и седем хълма, е в паметта на турския народ столица на световната Османска държава, печатът на волята за завоевание, затворила една епоха и отворила друга, най-яркият символ на тюркско-ислямската цивилизация и най-скъпоценната корона на нашата история.“

„Пред света бе обявена спойката на турския народ, омесена с вяра“

Бахчели сподели следното послание:

„С превземането на Истанбул на 29 май 1453 година приключи копнежът на вековете, промени се ходът на епохите и пред целия свят бе обявена спойката на турския народ, омесена с вяра. С рухването на византийските стени една по една бяха разрушени всички препятствия, смятани за непреодолими, всички прагове, считани за непристъпни, и всички догми, за които се твърдеше, че са невъзможни за преодоляване.

На входа на Златния рог имаше желязна верига, а византийската отбрана беше укрепена с гръцки огън по крепостните кули. Срещу турската армия стоеше едно от най-тежките изпитания в историята. Но в хоризонта на султан Мехмед Завоевателя нямаше страх, нямаше колебание, нямаше връщане назад. Защото в този хоризонт беше честта да се удостои с благата вест на Пророка Мохамед: „Константинопол непременно ще бъде превзет; колко прекрасен е неговият пълководец и колко прекрасна е неговата армия.“

Именно тогава великият ход, който свали веригата на Златния рог от православното господство и пренесе корабите от морските води върху хълмовете, се превърна в печата, който трите хиляди години турски военен гений постави върху хода на историята. Това бе ход, чиято цел бе истината, чийто смисъл бе мъдростта, чиято сила бе смелостта и чиято основа бе вярата.

Докато в шатрата цареше непоколебимо решение, в лагера – умереност, в редиците – всеотдайност, по устните звучеше текбир, а в сърцата се издигаха клетви за завоеванието, византийската отбрана остана безсилна пред вярата, волята и съзнанието на турския народ.

Под командването на Завоевателя се чуваха последните отзвуци на една отживяла епоха, която трябваше да напусне историческата сцена, а всяко развяване на знаме, украсено с полумесец, възвестяваше идването на нов ред.

С повелята на султана и молитвите на учените, с умението на артилеристите и предаността на войниците, с разума и силата на вярата всички се обединиха около една свещена цел.“

„Превземането на Истанбул е велик исторически подвиг“

Подчертавайки, че превземането на Истанбул е велик исторически подвиг, който съчетава силата на турския народ за газа и джихад с морала на съзиданието и стремежа към победа с реда на справедливостта, лидерът на ПНД заяви:

„Султан Мехмед Завоевателя влезе в Истанбул като световен владетел, който установява ред, пази повереното му, закриля поданиците и допълва честта на победата с милосърдие.

Предоставянето на гаранции за живот и свобода на хората, потърсили убежище в „Света София“, забраната армията да причинява зло на населението, както и възраждането на Истанбул чрез заселване, вакъфи, пазари, училища и куллиета показват, че завоеванието е било същевременно и акт на изграждане на цивилизация.

Именно това е истината, която пренася Завоевателя отвъд границите на епохите.

По случай тази свещена годишнина почитам с милост, признателност и уважение великия владетел султан Мехмед Завоевателя, който превърна Истанбул в наша родина, неговите храбри войници, Акшемседдин, Улубатлъ Хасан и всички безименни герои на завоеванието.

Нека душите им бъдат благословени, а мястото им – в рая.

Честит Ден на Превземането на Истанбул.“